Служебният министър на икономиката не е фалшифицирал умишлено профила в мрежата ResearchGate
- Тази публикация е по-стара от една година.
- Публикувано на 10 юли 2021 г. в 18:30
- Обновено: 12 юли 2021 г. в 10:57
- Време за четене: 11 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Киро Харварда – микробиолог, театрал, специалист по история на Средиземноморието!??", “Учен: Омръзна ми да „харвардосват“ Кирил Петков. Как един журналист не направи проверка…”, “СКАНДАЛ! Министър на Радев с менте биография от Харвард?! Кирил Петков се представял с чужда самоличност". Такива заглавия се появиха в различни сайтове като този, този и този от 4 юли 2021 г. насам.
Всички те поставят под съмнение образованието и академичните достижения на Петков, който някои медии наричат "Кирил Харварда", заради магистърската му степен по бизнес администрация (MBA) от университета Харвард.
Въпросните публикации са споделени над 600 пъти във Facebook.
Публикациите цитират пост във Facebook от 4 юли 2021 г. на български антрополог, който твърди, че Кирил Петков се е представил като историк в профила си в ResearchGate - социална мрежа за учени и изследователи. " Ако го е направил по погрешка (???) да я коригира и да коригира страницата си. Иначе се превръща в лъжец и самозванец, който си приписва чужда биография и чужди заслуги. Погледнете скрийншотовете, " коментира още потребителят.
Тези заглавия обаче се базират на подвеждаща информация. Макар да е вярно, че в профил с името и снимката на Кирил Петков в ResearchGate е посочено, че той е специалист по история на Средиземноморието, ние потвърдихме, че става дума за объркване и се касае за друг човек, който също се казва Кирил Петков. Служебният министър, който има магистърска степен по бизнес администрация от Харвард, не се представя за университетски преподавател по история.
Провери.AFP се свърза с професора по история Кирил Петков от Университета в Уисконсин. "Нито аз, нито г-н министър Петков имаме нещо общо с подбирането на информация там или създаването на профила, " коментира пред AFP "истинският" професор.
При проверка на платформата ResearchGate открихме поне няколко случая на невярно представяне на хора, които имат еднакви или сходни имена, но нямат нищо общо помежду си. Това разминаване се дължи на механичното събиране на информация от различни източници в интернет и генерирането на академични профили впоследствие. Този алгоритъм може погрешно да съпостави хора със сходни имена и така да се припише работата на един учен на друг.
В какво е обвинен министър Кирил Петков?
Постовете и публикациите във Facebook , които обвиняват Кирил Петков, че е фалшифицирал биографията си и се представя за друг, са подкрепени с доказателства - скрийншотове от профила в ResearchGate.
Провери.AFP разгледа този профил. На страницата липсва информация кога е създаден. Има профилна снимка и съвсем малко подробности. Университетът "Харвард"" и "Harvard Business school" фигурират в раздела "Настояща институция" на профила му. В полето "Умения и експертиза" е посочено "Приложна микробиология".
В долния десен ъгъл се вижда връзка към "Лаборатория на Кирил Петков". На страницата той е посочен като ръководител на лабораторията, която представя семинар по история на Средновековието, организиран през юли 2018 г.
Провери.AFP изпрати въпроси за този профил до министъра чрез пресслужбата на Министерството на икономиката. "Министър Кирил Петков никога не е правил профил в тази социална мрежа и никога не е твърдял, че участва в проект по история", заяви Албена Мирошинкова, началник на отдела за връзки с обществеността на Министерството на икономиката, пред Провери.AFP в телефонен разговор на 9 юли 2021 г.
Също така проверихме всички елементи от въпросния профил в ResearchGate и установихме, че някои от тях са неверни.
При обратно търсене на снимката на Кирил Петков, използвана в ResearchGate, открихме, че тя е направена през юни 2011 г. за интервю, в което Кирил Петков разказва за инвестиция, която управлява. Тази снимка е публично достъпна.
Информацията, че Кирил Петков е завършил Harvard Business School, беше потвърдена от учебното заведение. "Мога да потвърдя, че Кирил Петков е посещавал Harvard Business School и е получил магистърска степен по бизнес администрация с отличие на 7 юни 2007 г.", заяви Дориан Салинас от отдела за връзки с медиите в имейл, получен на 9 юли 2021 г. В профила си в Linkedin Петков отбелязва, че е учил там от 2005 до 2007 г.
Изброяването на "приложна микробиология" като част от неговите "умения и опит" може да е препратка към основаната от него компания Proviotic, която разработва хранителни добавки на базата на пробиотици. В това интервю от 2019 г. той обяснява, че е създал фирмата, но е наел български учени, които да работят по пробиотиците.
Каша с имена
При проверката на твърдението в профила на ResearchGate, че Петков е бил ръководител на "лабораторията на Кирил", която води към семинар по история на Средиземноморието, също открихме няколко неточности.
Под името на Кирил Петков като ръководител на лабораторията на страницата са посочени седем членове. Чрез търсене в Google, използвайки техните имена, потвърдихме, че трима от членовете са специализирани в областта на историята, в т.ч. и история на Средиземноморието: Набил Матар,Ерик Дюрстелер и Карла Малет. За един от профилите - Артемис Прийщъл, професор Кирил Петков обясни, че е на участник в семинара, а останалите четири, както и този със снимката на министър Кирил Петков, водят към хора, които нямат абсолютно нищо общо със събитието.
Повече информация за въпросния семинар открихме в лятната програма на Националната фондация за хуманитарни науки (NEH) за 2018 г. Лекцията на проф. Матар от събитието е достъпна в YouTube.
В документа от NEH като директор на проекта е посочен Кирил Петков с имейл адрес водещ към университета Уисконсин-Ривър Фолс. Друго търсене показа, че сред академичния състав на университета е посочен именно този Кирил Петков като професор .
Проф. Кирил Петков потвърди, че той, а не министър Кирил Петков, е бил ръководител на проекта.
"Да, аз съм историк, който ръководеше програми като тази, спомената в ResearchGate. Не бих могъл да кажа откъде са взели тази информация (тя е публична, публикувана е онлайн на много места) и как алгоритмите са я прикрепили към профила на министър Петков", каза проф. Кирил Петков за AFP в имейл, получен на 5 юли.
Той обясни, че е виждал и други случаи на случайно несъответствие на името му в интернет сайтове. "На други места, след механично "слепване" на имена и случайни данни от интернет, може да намерите информация, че един или друг от нас двамата, е всъщност и трети човек - олимпийският шампион по борба Кирил Петков, който е роден през 1932 г. и е покойник. Дали е възможно, според Вас, някой от нас, аз или министър Петков, да си припише и тази заслуга?" - добави той.
Професорът потвърди, че тримата историци, които Провери.AFP откри, са тези, които са участвали в семинара през 2018 г., а не тези, които са посочени в ResearchGate. Той също така обясни, че самият той, а не министър Кирил Петков, е бил ръководител на проекта.
Профилите на останалите трима души, включени в "Лабораторията на Кирил Петков", са на хора, които нямат нищо общо с темата на семинара. Макгрегър Джеймс е специализирал в областта на енергетиката, Моли Грийн е завършила право, а Даниел Джеймс Гуло е Agile коуч.
Провери.AFP откри, че всъщност има историци, специализирани в областта на средновековната и средиземноморската история, които носят същите имена - Моли Грийн (от университета в Принстън), Даниел Гуло (Malta Study Center) и Джеймс Макгрегър (от университета в Джорджия).
Какво е ResearchGate и каква е тази бъркотия?
Според раздела "За нас" ResearchGate платформата е "основана през 2008 г. от лекарите д-р Иджад Мадиш и д-р Сьорен Хофмайер и информатика Хорст Фикеншер, а днес ResearchGate има повече от 20 милиона членове"
Провери.AFP изпрати въпроси до ResearchGate относно казуса с профила с името и снимката на министър Кирил Петков. "Разгледахме споменатия от вас профил. По причини, свързани със защитата на личните данни, не можем да споделяме информация за действията на конкретен член, но можем да потвърдим, че профилът е създаден в съответствие с нашия стандартен процес на регистрация, който изисква регистриращият се да предостави проверен институционален имейл адрес и след това да кликне върху линка за активиране, изпратена на въпросния имейл адрес", отговориха те в имейл, получен на 5 юли 2021 г.
"След като членът се е присъединил към ResearchGate и е потвърдил своя имейл адрес, той може да посочи принадлежността си към институцията, в която в момента учи, работи или е възпитаник", обясниха те.
ResearchGate създава и така наречените тийзър профили, за които признава, че са генерирани автоматично. "На тази страница са изброени научните приноси на автор, който или няма профил в ResearchGate, или все още не е добавил тези приноси към своя профил", посочват от платформата при отварянето на такъв профил ,на трети човек, който също се казва Кирил Петков.
"Той е създаден автоматично от ResearchGate, за да се създаде архив на творчеството на този автор. Ние създаваме такива страници, за да постигнем целта си да създадем и поддържаме възможно най-изчерпателното научно хранилище. По този начин обработваме публично достъпни (лични) данни, свързани с автора като член на научната общност", пише още там.
През 2018 г. индийски професор повдига въпроса за "лабораторията"
"От време на време получавам съобщения с информация, че името ми е включено в лаборатория. Преди това включване не е изпращано никакво предложение. Никога не се пита дали се интересувам от работата на лабораторията. Дори понякога единственото съобщение, чрез което научавам . че името ми е включено, не съдържа никаква информация за академичната сфера на лабораторията" пише проф. Ануп Кумар Бандьопадхяй от университета Джадавпур в коментар от юли 2018 г. и публикван уебсайта на платформата.
"Лаборатории могат да бъдат създавани от всеки член на ResearchGate. Създателят на лабораторията може да добавя членове на лабораторията, дори и такива, които все още не са в ResearchGate", отговориха от пресслужбата на ResearchGate в имейл от 9 юли 2021 г.
Опитът на един изследовател
"ResearchGate е една от най-големите академични социални мрежи. Подобно на конкурентите си academia.edu (и за разлика от общите социални мрежи като Facebook и twitter) RG събира огромни количества публични данни за академичните работници и техните дейности и автоматично създава профили за тях. След това въз основа на тези данни тя се стреми да привлече действителните хора да използват платформата, да увеличи броя на потребителите и по този начин да увеличи стойността си. Този процес не е стопроцентово точен и може да доведе до грешки, особено когато става въпрос за хора с общи имена и близка принадлежност", обяснява доктор Никола Тулечки, преподавател по семантични технологии в Нов български университет, в имейл до Провери.AFP, получен на 8 юли 2021 г.
Въз основа на собствения си опит Тулечки споделя, че ResearchGate има практика да привлича потребители чрез имейл кампании: "Струва си да се отбележи, че тези кампании могат да бъдат много настойчиви. По време на писането на този коментар имам 104 имейла от тях в пощенската си кутия. Освен това кампаниите могат да бъдат подвеждащи, като например да ви накарат да повярвате, че някой ваш познат ви е поканил да се присъедините към платформата, докато всъщност това не е така."
"Друг важен детайл е, че платформата не само създава профили, но и се опитва да моделира връзките между учените и изследователите. Докато на най-високите нива (учебно заведение, институт) те обикновено са по-стабилни, то по-ниските нива, като отдел и група (или "лаборатория", както ги наричат), връзките не са толкова успешни. Опитите за автоматичното им извеждане са много податливи на грешки, особено когато липсват достатъчно данни. Според мен точно това се е случило с лабораторията на г-н Петков, която е била създадена автоматично въз основа на някакво известие, вероятно от подадено заявление за грант, написано от друг г-н Кирил Петков. Проверих собствения си профил и също бях прикрепен към "лаборатория", която слабо кореспондира с бившия ми екип", коментира още д-р Тулечки.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас